Архив новини Община Несебър

Несебър отбеляза 138 години от гибелта Апостола


С няколко прояви днес Несебър отбеляза 138-а годишнина от гибелта на Васил Левски.
Началото бе поставено с панахида в памет на йеродякон Игнатий, отслужена в храм „Св. Успение Богородично”, на която присъстваха представители на община Несебър и Общински съвет, патриотични организации, жители на града и др. След това Златин Чаушев от отдел „Култура” прочете кратко слово от името на кмета Николай Димитров, акцентиращо върху мястото и значението на Апостола на свободата в днешно време и отношението ни, като неговите наследници, към заветите, които ни е оставил.
„Днес прекланяме глава пред делото на Левски, пред неговия нелек, но саможертвен път за благото на родината. Но трябва ли споменът за светлата му личност да ни спохожда само в дните на неговото рождение и смърт? Т.е. два пъти в годината?! Категорично не!... Всички ние трябва да се грижим споменът за него да не угасва, защото героите на България не трябва да бъдат забравяни, нито делата им, нито заветите им. За тези светли личности, променили историята ни, трябва да се говори…
Нека не забравяме, че нашият град е туристическа забележителност и тук идват хора от различни краища на света. Те научават чрез нашето отношение към паметниците на историята и културата за нас самите, за нашите ценности и уважение към миналото. Затова нека всеки един от нас се чувства отговорен в опазването на оставеното от предците ни, нека бъдем горди с делата им и да не забравяме да им отдаваме почит и в дни, когато няма конкретен повод за това.”, бе част от словото в памет на Левски.
Малко по-късно пред барелефа на Апостола в двора на църквата „Св. Успение Богородично” бяха поднесени венци и цветя. Пред паметника на Васил Левски в Южния парк също бяха положени венци и цветя в знак на почит и преклонение.
Живот и дело на Апостола: Васил Левски (Васил Иванов Кунчев) е роден на 18 юли 1837 г. в Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов, известен карловски майстор-бояджия от "попския род Кунчеви", и на Гина Василева Караиванова, от рода на Кара Иван Тинков Тахчиев, прочут карловски майстор на чешми и калдъръми.
Има две сестри - Ана и Марийка, и двама братя - Христо и Петър.
Големият българин, известен с прозвищата си "Дякона" и "Апостоля", се счита за идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК).
Левски учи във взаимно училище в Карлово. От 1855 г. е послушник при вуйчо си архимандрит Хаджи Василий, таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора, учи две години в класно училище в Стара Загора и изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници. На 24 ноември 1858 г. приема монашеството под името Игнатий, а година по-късно става дякон. През 1861 г. обаче под влияние на Георги Раковски, Левски захвърля расото и се посвещава на революционното дело.

През 1862 г. заминава за Сърбия и участва в Първата българска легия на Раковски в Белград. Там заради ловкост си получава прозвището Левски (според легендата е направил лъвски скок по време на военни упражнения). След разтурянето на легията се присъединява към четата на Ильо войвода.
През 1863 г. заминава за Румъния и след кратък престой се завръща в България. Отказва се от монашеския сан през 1864 г. и до 1866 г. е учител в с. Войнягово, Карловско, а след това (до 1867) в Еникьой, Северна Добруджа.

През 1867 г. е знаменосец в четата на Панайот Хитов. В Белград участва във Втората българска легия на Раковски (1867 - 1868). След разтурянето й прави опит да премине в България с чета, но е арестуван в Зайчар от сръбските власти и хвърлен в затвора. След освобождението си се установява в Румъния.
В края на 1869 г. участва в създаването на БРЦК в Букурещ и заедно с Любен Каравелов застава начело на революционно-демократичното му крило. Напуска Румъния и продължава изграждането на мрежата от революционни комитети в България.В края на 1870 г. определя Ловеч за център на ВРО - "Привременно правителство в България". На 22 септември 1872 г. Димитър Общи организира обир на турската поща в Арабаконак. Левски е против, но не успява да наложи идеята си.

Левски получава нареждане от БРЦК и Каравелов за вдигане на въстание, но отказва да го изпълни и решава да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се прехвърли в Румъния. На 26 декември 1872 г. обаче е заловен от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч).

















































.
Публикувано 19 Feb 2011 от Пресцентър община Несебър
Content Management Powered by CuteNews



Архив новини по години:

2009 / 2010 / 2011 / 2012 / 2013 / 2014 / 2015 / 2016 / 2017