Архив новини Община Несебър

СЛОВО ЗА ВАСИЛ ЛЕВСКИ




Всеки народ има своите герои… В 13-вековната история на българската държавност народната памет е съхранила плеяда личности, посветили се на българската кауза през различни епохи. В пантеона на най-почитаните, дарени с ореола на безсмъртието е и Васил Левски. В нашата нова история няма друга такава личност, която да е останала незасегната от бурите на политическия и обществения живот, която така да респектира и вълнува нацията. Във всяко българско сърце живее споменът за него – Апостола, неуловимия Дякон, мъжа с най – чистата душа! Всяко дете започва да учи българската история с неговото име – символ на безгранична обич към род и Родина!


Васил Иванов Кунчев – Апостолът на българската свобода, започва земния си път в китното и будно българско градче Карлово на 6-ти юли 1837 г. След изпитанията на трудно детство и монашески живот, през 1862 г. той се установява в Белград и се включва в легията на Раковски. Тук получава бойното си кръщение и името Левски. От тук започва пътят му на революционер, пътят на неговото израстване от съратник на Раковски, четник и знаменосец в четата на Панайот Хитов до организатор и идеолог на българската национална революция, създал за няколко години общонационална мрежа от революционни комитети за подготовка на всеобщо въстание за освобождение на българския народ.


Мисията на Апостола е забелязана още от неговите съвременници. Филип Тотю го характеризира като човек, който неуморно се труди за общественото благосъстояние. Панайот Хитов много точно подчертава, че Левски е един родолюбив деятел за народното освобождение. Пак на родолюбието акцентира Любен Каравелов, който пише още, че “Левски е човек честен и деятелен”. Всички си спомняме емоционалната оценка на приятеля му Христо Ботев: “Левски е нечут характер”. Но като че ли най-точно, най-кратко, най-силно оценява личността на Левски Данаил Попов, който простичко заявява: “Той е най-добрият ни българин”.

Тези качества, съчетани с неговия идеализъм, обясняват и пословичната решителност, с която преодолява засадите, всекидневните препятствия, и политическата му смелост да се изправи срещу една огромна империя, и историческата му смелост да захвърли остарелите догми, прозорливо да начертае новия идеен проект за бъдещето на България в модерния свят. В написаната от него през 1871 г. „Нареда до работниците за освобождение на българския народ” е въплътен стремежът му още преди политическото освобождение българския народ да установи демократично, гражданско съжителство, подчинено единствено на законите, приети по висшегласие, на чиято основа да се изгради и мечтаната „демократска република, сиреч народно правление” – както сам Левски формулира своя политически идеал.

Не случайно народът е избрал да почита /чества/ подвига на Левски в деня на неговата смърт. 19-ти февруари 1873 г. - денят, в който завършва земният път на Васил Иванов Кунчев – още не навършил 36 г., и започва безсмъртието на Апостола – национална икона, но и реален хуманист, човек чиято философия на саможертва пред олтара на Отечеството е събрана в едно единствено изречение: „Ако спечеля, печеля за цял народ, ако загубя, губя само мене си”.
Публикувана на 26 Feb 2009 от Пресцентър община Несебър
Content Management Powered by UTF-8 CuteNews

Архив новини по години:

2009 / 2010 / 2011 / 2012 / 2013 / 2014 / 2015 / 2016 / 2017